Сънувах цяла нощ лято.
С мараня и златно жито.
Сред тях алени макове,
метличини сини
и залез вечерен.
Светулки огряваха
пътя на моите спомени,
останали доста далечe,
които се спъваха в къпини.
В огнището още пукаха съчки.
На клона зрееше дюля.
В студената есенна вечер,
Луната огряваще пътя към дома.
© Румяна Маринова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
