Родната къща

5 sept 2020, 18:22

Poesía » Filosófica

660 1 2

Къщата вече няма адрес.

Няма ги майка и татко.

Литнаха с птиците в топлия юг,

без да се върнат обратно.

Друга мазилка, ново дръвче.

Спретнат в зелено е дворът.

Спирам на входа, какво ме зове,

вече стопани са чуждите хора.

Лудост е може би. И по кръвта.

Чехли посочват вратата.

Кой ме очаква? Незнайна жена,

татко го няма, коси по нивята.

Пада отгоре бяло перце.

Пилци гнездят под стрехата.

Навярно ме помнят и дадоха знак -

сърцето е дом на земята.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ДИС (Деа)

2020-09-06T08:11:52+03:00

"Сърцето е дом на земята"
Ivita_Mirianova (Ивита)

2020-09-05T23:44:31+03:00

Много тъга има тук, Христина. Много болка..Човешко и истинско... С поздрав.