Родната къща

5 сент. 2020 г., 18:22

Поэзия » Философская

722 1 2

Къщата вече няма адрес.

Няма ги майка и татко.

Литнаха с птиците в топлия юг,

без да се върнат обратно.

Друга мазилка, ново дръвче.

Спретнат в зелено е дворът.

Спирам на входа, какво ме зове,

вече стопани са чуждите хора.

Лудост е може би. И по кръвта.

Чехли посочват вратата.

Кой ме очаква? Незнайна жена,

татко го няма, коси по нивята.

Пада отгоре бяло перце.

Пилци гнездят под стрехата.

Навярно ме помнят и дадоха знак -

сърцето е дом на земята.