пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
5.09.2020 г., 18:22 ч.

Родната къща 

  Поезия » Философска
428 1 2

 

Къщата вече няма адрес.

Няма ги майка и татко.

Литнаха с птиците в топлия юг,

без да се върнат обратно.

Друга мазилка, ново дръвче.

Спретнат в зелено е дворът.

Спирам на входа, какво ме зове,

вече стопани са чуждите хора.

Лудост е може би. И по кръвта.

Чехли посочват вратата.

Кой ме очаква? Незнайна жена,

татко го няма, коси по нивята.

Пада отгоре бяло перце.

Пилци гнездят под стрехата.

Навярно ме помнят и дадоха знак -

сърцето е дом на земята.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Сърцето е дом на земята"
  • Много тъга има тук, Христина. Много болка..Човешко и истинско... С поздрав.
Предложения
: ??:??