1 may 2024, 19:37

Родно село

  Poesía » Civil
554 0 0

Селото, в което съм родена

и поела глътката живот,
е за мен единствена Вселена
и неповторим подслон и брод.

 

Селото на детството ми свидно,
на безгрижни  радостни игри.
На спокойствието ни завидно
и на покорените звезди.

 

Селото на земната наслада
и на птичи нежни гласове.
Селото на майската балада
и на чаканите светове.

 

Селото, което ме научи
да не свеждам никога глава
и където младостта проучи
на съдбата тайната врата.

 

Селото на свидните прегръдки
на душа, разгърнала живот.
Селото на истини и тръпки,
сплели поколения и род .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...