1.05.2024 г., 19:37

Родно село

555 0 0

Селото, в което съм родена

и поела глътката живот,
е за мен единствена Вселена
и неповторим подслон и брод.

 

Селото на детството ми свидно,
на безгрижни  радостни игри.
На спокойствието ни завидно
и на покорените звезди.

 

Селото на земната наслада
и на птичи нежни гласове.
Селото на майската балада
и на чаканите светове.

 

Селото, което ме научи
да не свеждам никога глава
и където младостта проучи
на съдбата тайната врата.

 

Селото на свидните прегръдки
на душа, разгърнала живот.
Селото на истини и тръпки,
сплели поколения и род .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...