May 1, 2024, 7:37 PM

Родно село

  Poetry » Civic
562 0 0

Селото, в което съм родена

и поела глътката живот,
е за мен единствена Вселена
и неповторим подслон и брод.

 

Селото на детството ми свидно,
на безгрижни  радостни игри.
На спокойствието ни завидно
и на покорените звезди.

 

Селото на земната наслада
и на птичи нежни гласове.
Селото на майската балада
и на чаканите светове.

 

Селото, което ме научи
да не свеждам никога глава
и където младостта проучи
на съдбата тайната врата.

 

Селото на свидните прегръдки
на душа, разгърнала живот.
Селото на истини и тръпки,
сплели поколения и род .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...