May 1, 2024, 7:37 PM

Родно село

  Poetry » Civic
552 0 0

Селото, в което съм родена

и поела глътката живот,
е за мен единствена Вселена
и неповторим подслон и брод.

 

Селото на детството ми свидно,
на безгрижни  радостни игри.
На спокойствието ни завидно
и на покорените звезди.

 

Селото на земната наслада
и на птичи нежни гласове.
Селото на майската балада
и на чаканите светове.

 

Селото, което ме научи
да не свеждам никога глава
и където младостта проучи
на съдбата тайната врата.

 

Селото на свидните прегръдки
на душа, разгърнала живот.
Селото на истини и тръпки,
сплели поколения и род .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....