13 sept 2008, 15:22

Родопа планина

  Poesía
1.1K 0 6
Като жената си,
                       Родопа планина - 
загадъчна и тайнствена.
Зоват ме върховете ти Персенк и Перелик
разстлали пред мен цветните поляни,
като халища.
Очите ми не могат да се наситят
на зеленото им сияние.
Душата ми не може да се наслади
на чановете ти с вълшебен звън.
И на ромона на ручеите ти бисерни,
които ми разказват легенди и предания
за смелите войводи.
В обятията ти се изпълвам с музика.
Опива ме аромата ти на смола,
на горски плодове и гъби.
И отмаляла целувам хладните ти ручеи.
И пред бориките ти коленича.

Помогни ми да мина
по пътеките ти
стръмни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...