Sep 13, 2008, 3:22 PM

Родопа планина

  Poetry
1.1K 0 6
Като жената си,
                       Родопа планина - 
загадъчна и тайнствена.
Зоват ме върховете ти Персенк и Перелик
разстлали пред мен цветните поляни,
като халища.
Очите ми не могат да се наситят
на зеленото им сияние.
Душата ми не може да се наслади
на чановете ти с вълшебен звън.
И на ромона на ручеите ти бисерни,
които ми разказват легенди и предания
за смелите войводи.
В обятията ти се изпълвам с музика.
Опива ме аромата ти на смола,
на горски плодове и гъби.
И отмаляла целувам хладните ти ручеи.
И пред бориките ти коленича.

Помогни ми да мина
по пътеките ти
стръмни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...