Sep 13, 2008, 3:22 PM

Родопа планина

  Poetry
1.1K 0 6
Като жената си,
                       Родопа планина - 
загадъчна и тайнствена.
Зоват ме върховете ти Персенк и Перелик
разстлали пред мен цветните поляни,
като халища.
Очите ми не могат да се наситят
на зеленото им сияние.
Душата ми не може да се наслади
на чановете ти с вълшебен звън.
И на ромона на ручеите ти бисерни,
които ми разказват легенди и предания
за смелите войводи.
В обятията ти се изпълвам с музика.
Опива ме аромата ти на смола,
на горски плодове и гъби.
И отмаляла целувам хладните ти ручеи.
И пред бориките ти коленича.

Помогни ми да мина
по пътеките ти
стръмни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...