9 feb 2014, 19:52

Родопчанка

  Poesía » Otra
1.7K 0 16

Извила глас над гордите върхари,

затулили небесна синева,

над сипеите и скалите стари

към Космоса изпраща песента.

 

Наследница на траки и славяни,

в сърцето съхранила обичта,

на цял народ надеждите събрани

към Космоса изпраща с песента.

 

Преливат багри в пъстрата носия.

Пазителка на древна красота,

излизащ от сърцето звук-магия

към Космоса изпраща с песента.

 

www.vbox7.com/play:de450eea

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...