Извила глас над гордите върхари,
затулили небесна синева,
над сипеите и скалите стари
към Космоса изпраща песента.
Наследница на траки и славяни,
в сърцето съхранила обичта,
на цял народ надеждите събрани
към Космоса изпраща с песента.
Преливат багри в пъстрата носия.
Пазителка на древна красота,
излизащ от сърцето звук-магия
към Космоса изпраща с песента.
www.vbox7.com/play:de450eea
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
