Извила глас над гордите върхари,
затулили небесна синева,
над сипеите и скалите стари
към Космоса изпраща песента.
Наследница на траки и славяни,
в сърцето съхранила обичта,
на цял народ надеждите събрани
към Космоса изпраща с песента.
Преливат багри в пъстрата носия.
Пазителка на древна красота,
излизащ от сърцето звук-магия
към Космоса изпраща с песента.
www.vbox7.com/play:de450eea
© Мария All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
