Feb 9, 2014, 7:52 PM

Родопчанка

  Poetry » Other
1.7K 0 16

Извила глас над гордите върхари,

затулили небесна синева,

над сипеите и скалите стари

към Космоса изпраща песента.

 

Наследница на траки и славяни,

в сърцето съхранила обичта,

на цял народ надеждите събрани

към Космоса изпраща с песента.

 

Преливат багри в пъстрата носия.

Пазителка на древна красота,

излизащ от сърцето звук-магия

към Космоса изпраща с песента.

 

www.vbox7.com/play:de450eea

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...