26 dic 2021, 0:41

Рождество Христово

  Poesía
1.3K 0 2

Сърцето ми попива светлина

и после тишината кротко пие,

усеща Рождеството, разпозна

мигът, след който черното се крие.

 

Тържественият миг на вечността,

побрала се в пределите на ясла

и чувствам в Рождеството как раста

без тинята света до край обрасла.

 

И всичко друго се пренареди,

и светло стана времето, безкрайно,

защото Бог дойде, и се роди,

и грее Рождеството – свята тайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Скитнице. Честито Рождество Христово! Много вяра,надежда и любов! Светлина, мир и благослов!
  • Много е хубаво, Миленка! Честита Коледа!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...