Сърцето ми попива светлина
и после тишината кротко пие,
усеща Рождеството, разпозна
мигът, след който черното се крие.
Тържественият миг на вечността,
побрала се в пределите на ясла
и чувствам в Рождеството как раста
без тинята света до край обрасла.
И всичко друго се пренареди,
и светло стана времето, безкрайно,
защото Бог дойде, и се роди,
и грее Рождеството – свята тайна.
© Милена Френкева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
