29 nov 2006, 22:47

розов ноември

  Poesía
878 0 9
розов ноември




като ноември
в душата
ромон насълзява
дни
седмици
не спира
мокри студено
сърцето самотно
а изхода е само
зима
замразена и
безперспективна
отношения
само с ледени блокове
колко е тъжно
буца в гърдите
боли
прескачащ импулс
засяда във гърлото
прималява корема
физическа слабост
от негативен ноември
в сърцето
кръвообращение трудно
като настроение мъчно
това е есента
когато в разума
листата падат
по друмите на съвестта
е кал
душевното небе е мрачно
и даже денем
светят лампи
изкуствен
акумулаторен живот
това е есента
щом сълзи
разреждат кръвта
когато
сърцето проронва
розови капки




ЧАР..........29.11.06


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...