29 nov 2006, 22:47

розов ноември

  Poesía
883 0 9
розов ноември




като ноември
в душата
ромон насълзява
дни
седмици
не спира
мокри студено
сърцето самотно
а изхода е само
зима
замразена и
безперспективна
отношения
само с ледени блокове
колко е тъжно
буца в гърдите
боли
прескачащ импулс
засяда във гърлото
прималява корема
физическа слабост
от негативен ноември
в сърцето
кръвообращение трудно
като настроение мъчно
това е есента
когато в разума
листата падат
по друмите на съвестта
е кал
душевното небе е мрачно
и даже денем
светят лампи
изкуствен
акумулаторен живот
това е есента
щом сълзи
разреждат кръвта
когато
сърцето проронва
розови капки




ЧАР..........29.11.06


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...