Nov 29, 2006, 10:47 PM

розов ноември

  Poetry
872 0 9
розов ноември




като ноември
в душата
ромон насълзява
дни
седмици
не спира
мокри студено
сърцето самотно
а изхода е само
зима
замразена и
безперспективна
отношения
само с ледени блокове
колко е тъжно
буца в гърдите
боли
прескачащ импулс
засяда във гърлото
прималява корема
физическа слабост
от негативен ноември
в сърцето
кръвообращение трудно
като настроение мъчно
това е есента
когато в разума
листата падат
по друмите на съвестта
е кал
душевното небе е мрачно
и даже денем
светят лампи
изкуствен
акумулаторен живот
това е есента
щом сълзи
разреждат кръвта
когато
сърцето проронва
розови капки




ЧАР..........29.11.06


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...