Розови очила
Не ме поставяйте във рамки, много моля,
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.
Не виждате ли? Хлопа ми дъската!
В душите ви надниквам, без да питам,
и странно си намествам очилата,
разчитам, претворявам и излитам.
На птиците говоря, на цветята,
а после се кривя, като маймуна,
разчитам даже знаците на небесата,
и не глава си имам, а кратуна.
Щастлива ли съм, плача до насита,
тъжа ли, се усмихвам на тъгата,
затишия и бури ме връхлитат,
и влюбено се сливам със дъгата.
Не виждате ли колко съм различна?
Една поредна луда на земята,
небрежна, нелогична, нетипична,
и няма да си свалям очилата!
© Неземна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
защо ли ми допадна тази лудост
-
Продължавай все така...
-
Не си ги сваляй! Сивотата убива. Хубаво е да се накичвамв с цветни очилца понакога... и за малко!
-
Благодаря ви!
-
Интересен поетичен поглед на нещата в живота! Хареса ми подхода!
Оценявам го , Цвети! Поздрави! -
Много ми хареса, Цвети! То в днешно време на кой ли не му "хлопа дъската"
"Щастлива ли съм, плача до насита,
тъжа ли, се усмихвам на тъгата,
затишия и бури ме връхлитат,
и влюбено се сливам със дъгата." !!! -
Не сме чак толкова малко "различните" Цвети, не се подценявай. Както се казва - "И ний сме дали нещо на света" Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
