Розови очила
Не ме поставяйте във рамки, много моля,
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.
Не виждате ли? Хлопа ми дъската!
В душите ви надниквам, без да питам,
и странно си намествам очилата,
разчитам, претворявам и излитам.
На птиците говоря, на цветята,
а после се кривя, като маймуна,
разчитам даже знаците на небесата,
и не глава си имам, а кратуна.
Щастлива ли съм, плача до насита,
тъжа ли, се усмихвам на тъгата,
затишия и бури ме връхлитат,
и влюбено се сливам със дъгата.
Не виждате ли колко съм различна?
Една поредна луда на земята,
небрежна, нелогична, нетипична,
и няма да си свалям очилата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
