Jan 6, 2017, 4:08 PM

Розови очила 

  Poetry » Humour
1511 3 7

Не ме поставяйте във рамки, много моля,
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.

Не виждате ли? Хлопа ми дъската!
В душите ви надниквам, без да питам,
и странно си намествам очилата,
разчитам, претворявам и излитам.

На птиците говоря, на цветята,
а после се кривя, като маймуна,
разчитам даже знаците на небесата,
и не глава си имам, а кратуна.

Щастлива ли съм, плача до насита,
тъжа ли, се усмихвам на тъгата,
затишия и бури ме връхлитат,

и влюбено се сливам със дъгата.

Не виждате ли колко съм различна?
Една поредна луда на земята,
небрежна, нелогична, нетипична,
и няма да си свалям очилата!
 


 

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • защо ли ми допадна тази лудост
  • Продължавай все така...
  • Не си ги сваляй! Сивотата убива. Хубаво е да се накичвамв с цветни очилца понакога... и за малко!
  • Благодаря ви!
  • Интересен поетичен поглед на нещата в живота! Хареса ми подхода!
    Оценявам го , Цвети! Поздрави!
  • Много ми хареса, Цвети! То в днешно време на кой ли не му "хлопа дъската"

    "Щастлива ли съм, плача до насита,
    тъжа ли, се усмихвам на тъгата,
    затишия и бури ме връхлитат,
    и влюбено се сливам със дъгата." !!!
  • Не сме чак толкова малко "различните" Цвети, не се подценявай. Както се казва - "И ний сме дали нещо на света" Успех!
Random works
: ??:??