25 may 2008, 9:35

Русалка 

  Poesía » De amor
759 0 19
Отново тръгваш... Исках да останеш!
Прибоят на съюзник се преструва.
Вълните ме примамват с обещания,
че верността над всичко тържествува.

Но... ти си кораб, плаващ за навсякъде...
Запратил котвите по океаните.
... Ще се разроня от безкрайно чакане -
в скалите ми да спреш. И да останеш!

Морето все ще пие от кръвта ти -
от мен да те открадне. Но тогава
ще се вградя в русалката, която
на палубата бряг ще си направи.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??