May 25, 2008, 9:35 AM

Русалка

  Poetry » Love
854 0 19
Отново тръгваш... Исках да останеш!
Прибоят на съюзник се преструва.
Вълните ме примамват с обещания,
че верността над всичко тържествува.

Но... ти си кораб, плаващ за навсякъде...
Запратил котвите по океаните.
... Ще се разроня от безкрайно чакане -
в скалите ми да спреш. И да останеш!

Морето все ще пие от кръвта ти -
от мен да те открадне. Но тогава
ще се вградя в русалката, която
на палубата бряг ще си направи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...