23 feb 2010, 7:00

С аромат на канела...

  Poesía
942 0 5

Тази нощ и звездите заспаха...

В онзи кош от лозина,

който дядо ми беше направил,

за да спя щастлива,

в своето детство...

 

Разказах им любимата си приказка,

погалих ги нежно поглавиците.

Само кротко заспаха...

 

Тази нощ луната не ще наднича

зад пердето на нашата стая.

Ще сънува сънища цветни,

на разсъмване ще ми ги разкаже.

 

А в нашата стая, с аромат на канела

малка свещица ще свети...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...