Feb 23, 2010, 7:00 AM

С аромат на канела...

  Poetry
939 0 5

Тази нощ и звездите заспаха...

В онзи кош от лозина,

който дядо ми беше направил,

за да спя щастлива,

в своето детство...

 

Разказах им любимата си приказка,

погалих ги нежно поглавиците.

Само кротко заспаха...

 

Тази нощ луната не ще наднича

зад пердето на нашата стая.

Ще сънува сънища цветни,

на разсъмване ще ми ги разкаже.

 

А в нашата стая, с аромат на канела

малка свещица ще свети...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...