1 nov 2025, 6:43

С нежна печал

  Poesía » Otra
174 0 0

Създавам светове, измислям хора,

в които злото все с доброто спори.

В плътта си тленна на живот играя –

не знам дали ще има смърт след края.

И питам се – дали пък съществувам

или, Снежанка още, пак сънувам

на ложето скалисто с купол крехък –

без Принц, в съня потърсила утеха?

Дали в пространства от прекрасни думи

не съм изгубена – сама, безумна?

Дали не съм умряла и останал

от мен е само сън един случаен

и тичам, спяща, по ръба на бездна

с невиждащи очи към купол звезден?

 

А злата ми съдба, проклета трижди,

дори за сънищата ми завижда!


Второто ми стихотворение, което участва в конкурса „Горчиво вино“ 2025, организиран от община Петрич, НЧ „Братя Миладинови – 1914“, гр. Петрич, СБП и с медийното партньорство на БТА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Къс стъкло 🇧🇬

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...
232 2

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....