С нежна печал

Създавам светове, измислям хора,

в които злото все с доброто спори.

В плътта си тленна на живот играя –

не знам дали ще има смърт след края.

И питам се – дали пък съществувам

или, Снежанка още, пак сънувам

на ложето скалисто с купол крехък –

без Принц, в съня потърсила утеха?

Дали в пространства от прекрасни думи

не съм изгубена – сама, безумна?

Дали не съм умряла и останал

от мен е само сън един случаен

и тичам, спяща, по ръба на бездна

с невиждащи очи към купол звезден?

А злата ми съдба, проклета трижди,

дори за сънищата ми завижда!

Второто ми стихотворение, което участва в конкурса „Горчиво вино“ 2025, организиран от община Петрич, НЧ „Братя Миладинови – 1914“, гр. Петрич, СБП и с медийното партньорство на БТА.