1 нояб. 2025 г., 06:43

С нежна печал

173 0 0

Създавам светове, измислям хора,

в които злото все с доброто спори.

В плътта си тленна на живот играя –

не знам дали ще има смърт след края.

И питам се – дали пък съществувам

или, Снежанка още, пак сънувам

на ложето скалисто с купол крехък –

без Принц, в съня потърсила утеха?

Дали в пространства от прекрасни думи

не съм изгубена – сама, безумна?

Дали не съм умряла и останал

от мен е само сън един случаен

и тичам, спяща, по ръба на бездна

с невиждащи очи към купол звезден?

 

А злата ми съдба, проклета трижди,

дори за сънищата ми завижда!


Второто ми стихотворение, което участва в конкурса „Горчиво вино“ 2025, организиран от община Петрич, НЧ „Братя Миладинови – 1914“, гр. Петрич, СБП и с медийното партньорство на БТА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Къс стъкло 🇧🇬

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...
232 2

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...