1.11.2025 г., 6:43

С нежна печал

171 0 0

Създавам светове, измислям хора,

в които злото все с доброто спори.

В плътта си тленна на живот играя –

не знам дали ще има смърт след края.

И питам се – дали пък съществувам

или, Снежанка още, пак сънувам

на ложето скалисто с купол крехък –

без Принц, в съня потърсила утеха?

Дали в пространства от прекрасни думи

не съм изгубена – сама, безумна?

Дали не съм умряла и останал

от мен е само сън един случаен

и тичам, спяща, по ръба на бездна

с невиждащи очи към купол звезден?

 

А злата ми съдба, проклета трижди,

дори за сънищата ми завижда!


Второто ми стихотворение, което участва в конкурса „Горчиво вино“ 2025, организиран от община Петрич, НЧ „Братя Миладинови – 1914“, гр. Петрич, СБП и с медийното партньорство на БТА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Къс стъкло

Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли, ...
230 2

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...