Сам

20 sept 2012, 10:16

Poesía

504 0 3

САМ

“Съдба, не може тъй...”

Агрипа д`ОБИНЕ

Странно, но моят живот си отива без мене

и ме зарязва сред път... или може би вече към края;

бърза, а аз остарях. И, залитайки с тръпни колене,

смешно подтичвам. Дали ще го стигна – не зная.

Крача нанякъде, взирам се в сенките сляпо –

може би някъде в здрача е спрял и сега ме очаква?

Как ще се справям без него, макар да е остър и грапав?

Сутрин кого ще проклинам,

по пладне кого ще оплаквам?

Слушай, не бива така, мой живот невъзможен!

Тръгваш си, знам, но вземи ме и мене тогава...

Знам, че те бавя, но тъй – поотделно! – не може.

Нека да дойда със тебе, защо да оставам?

Нека да дойда, защото е страшно без тебе...

Нека да дойда, макар да съм сив от умора...

Старец по пътя, ще бъда съвсем непотребен –

както някой бе казал:

забравено мокро пране на простора...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.