22 may 2018, 17:45  

Само една малка шепа

  Poesía » Otra
1.2K 6 5

Шепа живот, само шепа живот ми остана.

Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...

Но не го пускам и стискам юмрук като камък.

Впрочем от камъка има много какво да научиш.

Как да мълчиш, а да знаеш красива история,

да студуваш, а в тебе – гореща обмяна на атоми,

как да те има, макар бегъл щрих във простора,

на крехка трева и вечна скала как да бъдеш приятел.

Как всяка минута да жертваш от себе си късчета,

да се стопиш в спокойна пътека към нечий тих дом,

и да чакаш, да чакаш, ако някой реши да се върне,

щом поиска да му станеш трева и скала, небосклон...

Ще захвърля тези жалки останки в ръката ми.

Като камъка няма да искам да зная дали е живот.

Против всички физични закони и обмяна на атоми

в малка шепа ще пазя за тебе пет пуда* любов.

___________________________________

* - пуд - стара руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Провокацията за това стихотворение дойде  от  "Чайка" и откровенията на Антон Павлович по повод пиесата му:

 "Казвате, че сте плакали на пиесата ми. Пък и не само вие. Но не за това съм я писал. Друго исках аз... Исках честно и откровено да кажа: лошо и скучно живеете. Разберете най-сетне, че лошо и скучно живеете. Какво има тук за плачене..."

"Пиша пиеса... Страшно лъжа, против всякакви сценични закони. Комедия... Три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езерото). Много разговори за литература, много малко действие, пет пуда любов..."

Comentarios

Comentarios

  • Да, провокацията е Чехов, но научаването от камъка си е находка! Браво!
  • Може и по-малко да е, Бети, стига само наистина да е любов. Елена, Стойчо, Бети, благодаря ви!
  • като се замисли човек - точно толкова е... Хубави думи, Даниела!
  • Хубаво е!
  • Силно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...