22 мая 2018 г., 17:45  

Само една малка шепа

1.2K 6 5

Шепа живот, само шепа живот ми остана.

Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...

Но не го пускам и стискам юмрук като камък.

Впрочем от камъка има много какво да научиш.

Как да мълчиш, а да знаеш красива история,

да студуваш, а в тебе – гореща обмяна на атоми,

как да те има, макар бегъл щрих във простора,

на крехка трева и вечна скала как да бъдеш приятел.

Как всяка минута да жертваш от себе си късчета,

да се стопиш в спокойна пътека към нечий тих дом,

и да чакаш, да чакаш, ако някой реши да се върне,

щом поиска да му станеш трева и скала, небосклон...

Ще захвърля тези жалки останки в ръката ми.

Като камъка няма да искам да зная дали е живот.

Против всички физични закони и обмяна на атоми

в малка шепа ще пазя за тебе пет пуда* любов.

___________________________________

* - пуд - стара руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Провокацията за това стихотворение дойде  от  "Чайка" и откровенията на Антон Павлович по повод пиесата му:

 "Казвате, че сте плакали на пиесата ми. Пък и не само вие. Но не за това съм я писал. Друго исках аз... Исках честно и откровено да кажа: лошо и скучно живеете. Разберете най-сетне, че лошо и скучно живеете. Какво има тук за плачене..."

"Пиша пиеса... Страшно лъжа, против всякакви сценични закони. Комедия... Три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езерото). Много разговори за литература, много малко действие, пет пуда любов..."

Комментарии

Комментарии

  • Да, провокацията е Чехов, но научаването от камъка си е находка! Браво!
  • Може и по-малко да е, Бети, стига само наистина да е любов. Елена, Стойчо, Бети, благодаря ви!
  • като се замисли човек - точно толкова е... Хубави думи, Даниела!
  • Хубаво е!
  • Силно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...