22.05.2018 г., 17:45  

Само една малка шепа

1.2K 6 5

Шепа живот, само шепа живот ми остана.

Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...

Но не го пускам и стискам юмрук като камък.

Впрочем от камъка има много какво да научиш.

Как да мълчиш, а да знаеш красива история,

да студуваш, а в тебе – гореща обмяна на атоми,

как да те има, макар бегъл щрих във простора,

на крехка трева и вечна скала как да бъдеш приятел.

Как всяка минута да жертваш от себе си късчета,

да се стопиш в спокойна пътека към нечий тих дом,

и да чакаш, да чакаш, ако някой реши да се върне,

щом поиска да му станеш трева и скала, небосклон...

Ще захвърля тези жалки останки в ръката ми.

Като камъка няма да искам да зная дали е живот.

Против всички физични закони и обмяна на атоми

в малка шепа ще пазя за тебе пет пуда* любов.

___________________________________

* - пуд - стара руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Провокацията за това стихотворение дойде  от  "Чайка" и откровенията на Антон Павлович по повод пиесата му:

 "Казвате, че сте плакали на пиесата ми. Пък и не само вие. Но не за това съм я писал. Друго исках аз... Исках честно и откровено да кажа: лошо и скучно живеете. Разберете най-сетне, че лошо и скучно живеете. Какво има тук за плачене..."

"Пиша пиеса... Страшно лъжа, против всякакви сценични закони. Комедия... Три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езерото). Много разговори за литература, много малко действие, пет пуда любов..."

Коментари

Коментари

  • Да, провокацията е Чехов, но научаването от камъка си е находка! Браво!
  • Може и по-малко да е, Бети, стига само наистина да е любов. Елена, Стойчо, Бети, благодаря ви!
  • като се замисли човек - точно толкова е... Хубави думи, Даниела!
  • Хубаво е!
  • Силно!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...