Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история,
да студуваш, а в тебе – гореща обмяна на атоми,
как да те има, макар бегъл щрих във простора,
на крехка трева и вечна скала как да бъдеш приятел.
Как всяка минута да жертваш от себе си късчета,
да се стопиш в спокойна пътека към нечий тих дом,
и да чакаш, да чакаш, ако някой реши да се върне,
щом поиска да му станеш трева и скала, небосклон... ...