21 sept 2011, 12:53

Само понякога

1.5K 0 29

 

 

В дълбокото на залеза ръми

опушената вяра на мечтите.

И думите превръщат се в игли,

пробили суеверието на дните,

 

които ме обричат да съм път,

излъгал тишината, че е вятър,

стаил съня си някъде отвъд

пределите на тъмен отпечатък.

 

 

Разсънена и боса, и сама

в света ти очарован и различен

ще бъда болка синя и тъга

понякога. Защото те обичам.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И кой е дявола?
  • kasius (Бостан Бостанджиев): 8-12-2013г. 23:53
    Най простото разделение в цветовата гама на поезията и въобще в творчеството е символизмът от една страна и реализмът от друга. Черно - белия фон на буквализма, е присъщ обаче само на документалистиката и журналистиката в частност. Ако имаш предвид музиката на Антоан, когато го обвиняваш в буквализъм - точно в тази територия на изкуството, все още не е приложим като определение, терминът буквализъм. Защото музиката, е абсолютно абстрактно усещане, предизвикващо несравнима космогония от чувства и емоции , които не могат да се опишат прозаично.
    Сори, Геновева! Но когато искаш да кажеш нещо, подбирай по-внимателно изразите си, естествено ако държиш да бъдеш правилно разбрана."
    -------------------------------
    Бостане, тук ли е моментът и казусът да възхваляваш и да се опиваш от "музикално-върховните" вдъхновения на Антоан?
  • antoan1antoan (Антоан Антонов): 7-12-2013г. 09:43
    "пробили суеверието на дните," не се вързва с ритъма на предходните слова. Тоест - ритъма е "спънат". Това, че "думите се превръщат в игли" не е лоша находка. Бива като поетичност. Обаче това "да съм път" и не знам какво си нататък - тоест вторият куплет е прекалено (и ненужно) според мен усложнен. Върви разбирай, този път - какво е лъгал, и къде е спал - читателят трябва да е Шерлок Холмс, за да може да проследи и разбере мисълта ти - особено на първо четене! /А второ четене е напълно възможно и да няма /
    Последният куплет е приемлив, да кажем - добър е. Запетаята пред "и" си е напълно правилно поставена граматически и смислово. Но като визия - не стои естетично. Бих препоръчал едно тире. Може да се поговори, дали не трябва още някоя и друга запетая в този куплет - но това не е толкова важно. В творчеството се допускат доста по-големи волности, именно - защото е творчество. Пиша ти четворка - но аз никога не натискам бутона за оценки. Правя изключение от това правило - само, когато пиша шестици. Така че - споко. Оценката ми е метафорично-виртуална, няма да ти донесе "спад" на рейтинга.

    antoan1antoan (Антоан Антонов),
    преко сили ми е да вникна в псевдо-литературния ти анализ, да не говорим, че последните две букви са аут.
    С други думи - буквализмът, който ти е присъщ и в собственото "творчество" олицетворява същността ти.
    Но нищо друго.
  • Красив финал.. Красив стих и красива емоция!
    Поздравления!
  • Хубаво стихотворение - хареса ми. Поздрави!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...