Sep 21, 2011, 12:53 PM

Само понякога

  Poetry » Love
1.5K 0 29

 

 

В дълбокото на залеза ръми

опушената вяра на мечтите.

И думите превръщат се в игли,

пробили суеверието на дните,

 

които ме обричат да съм път,

излъгал тишината, че е вятър,

стаил съня си някъде отвъд

пределите на тъмен отпечатък.

 

 

Разсънена и боса, и сама

в света ти очарован и различен

ще бъда болка синя и тъга

понякога. Защото те обичам.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И кой е дявола?
  • kasius (Бостан Бостанджиев): 8-12-2013г. 23:53
    Най простото разделение в цветовата гама на поезията и въобще в творчеството е символизмът от една страна и реализмът от друга. Черно - белия фон на буквализма, е присъщ обаче само на документалистиката и журналистиката в частност. Ако имаш предвид музиката на Антоан, когато го обвиняваш в буквализъм - точно в тази територия на изкуството, все още не е приложим като определение, терминът буквализъм. Защото музиката, е абсолютно абстрактно усещане, предизвикващо несравнима космогония от чувства и емоции , които не могат да се опишат прозаично.
    Сори, Геновева! Но когато искаш да кажеш нещо, подбирай по-внимателно изразите си, естествено ако държиш да бъдеш правилно разбрана."
    -------------------------------
    Бостане, тук ли е моментът и казусът да възхваляваш и да се опиваш от "музикално-върховните" вдъхновения на Антоан?
  • antoan1antoan (Антоан Антонов): 7-12-2013г. 09:43
    "пробили суеверието на дните," не се вързва с ритъма на предходните слова. Тоест - ритъма е "спънат". Това, че "думите се превръщат в игли" не е лоша находка. Бива като поетичност. Обаче това "да съм път" и не знам какво си нататък - тоест вторият куплет е прекалено (и ненужно) според мен усложнен. Върви разбирай, този път - какво е лъгал, и къде е спал - читателят трябва да е Шерлок Холмс, за да може да проследи и разбере мисълта ти - особено на първо четене! /А второ четене е напълно възможно и да няма /
    Последният куплет е приемлив, да кажем - добър е. Запетаята пред "и" си е напълно правилно поставена граматически и смислово. Но като визия - не стои естетично. Бих препоръчал едно тире. Може да се поговори, дали не трябва още някоя и друга запетая в този куплет - но това не е толкова важно. В творчеството се допускат доста по-големи волности, именно - защото е творчество. Пиша ти четворка - но аз никога не натискам бутона за оценки. Правя изключение от това правило - само, когато пиша шестици. Така че - споко. Оценката ми е метафорично-виртуална, няма да ти донесе "спад" на рейтинга.

    antoan1antoan (Антоан Антонов),
    преко сили ми е да вникна в псевдо-литературния ти анализ, да не говорим, че последните две букви са аут.
    С други думи - буквализмът, който ти е присъщ и в собственото "творчество" олицетворява същността ти.
    Но нищо друго.
  • Красив финал.. Красив стих и красива емоция!
    Поздравления!
  • Хубаво стихотворение - хареса ми. Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...