21.09.2011 г., 12:53

Само понякога

1.5K 0 29

 

 

В дълбокото на залеза ръми

опушената вяра на мечтите.

И думите превръщат се в игли,

пробили суеверието на дните,

 

които ме обричат да съм път,

излъгал тишината, че е вятър,

стаил съня си някъде отвъд

пределите на тъмен отпечатък.

 

 

Разсънена и боса, и сама

в света ти очарован и различен

ще бъда болка синя и тъга

понякога. Защото те обичам.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И кой е дявола?
  • kasius (Бостан Бостанджиев): 8-12-2013г. 23:53
    Най простото разделение в цветовата гама на поезията и въобще в творчеството е символизмът от една страна и реализмът от друга. Черно - белия фон на буквализма, е присъщ обаче само на документалистиката и журналистиката в частност. Ако имаш предвид музиката на Антоан, когато го обвиняваш в буквализъм - точно в тази територия на изкуството, все още не е приложим като определение, терминът буквализъм. Защото музиката, е абсолютно абстрактно усещане, предизвикващо несравнима космогония от чувства и емоции , които не могат да се опишат прозаично.
    Сори, Геновева! Но когато искаш да кажеш нещо, подбирай по-внимателно изразите си, естествено ако държиш да бъдеш правилно разбрана."
    -------------------------------
    Бостане, тук ли е моментът и казусът да възхваляваш и да се опиваш от "музикално-върховните" вдъхновения на Антоан?
  • antoan1antoan (Антоан Антонов): 7-12-2013г. 09:43
    "пробили суеверието на дните," не се вързва с ритъма на предходните слова. Тоест - ритъма е "спънат". Това, че "думите се превръщат в игли" не е лоша находка. Бива като поетичност. Обаче това "да съм път" и не знам какво си нататък - тоест вторият куплет е прекалено (и ненужно) според мен усложнен. Върви разбирай, този път - какво е лъгал, и къде е спал - читателят трябва да е Шерлок Холмс, за да може да проследи и разбере мисълта ти - особено на първо четене! /А второ четене е напълно възможно и да няма /
    Последният куплет е приемлив, да кажем - добър е. Запетаята пред "и" си е напълно правилно поставена граматически и смислово. Но като визия - не стои естетично. Бих препоръчал едно тире. Може да се поговори, дали не трябва още някоя и друга запетая в този куплет - но това не е толкова важно. В творчеството се допускат доста по-големи волности, именно - защото е творчество. Пиша ти четворка - но аз никога не натискам бутона за оценки. Правя изключение от това правило - само, когато пиша шестици. Така че - споко. Оценката ми е метафорично-виртуална, няма да ти донесе "спад" на рейтинга.

    antoan1antoan (Антоан Антонов),
    преко сили ми е да вникна в псевдо-литературния ти анализ, да не говорим, че последните две букви са аут.
    С други думи - буквализмът, който ти е присъщ и в собственото "творчество" олицетворява същността ти.
    Но нищо друго.
  • Красив финал.. Красив стих и красива емоция!
    Поздравления!
  • Хубаво стихотворение - хареса ми. Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...