Самота

17 ene 2007, 13:19

Poesía

1259 0 12

Очите ми молят за помощ,
мисълта ми търси утеха...
а самотата поема мощ
и нозете губят свойта пътека.
Ръцете ми търсят прегръдка,
сърцето ми тихо проплаква,
обвива се само във мъка,
изплетена от абсурдна загадка.
Душата ми тягостно стене
и моли за свойта пощада,
че трябваше вместо да тлее -
да изгаря във луда наслада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas