Jan 17, 2007, 1:19 PM

Самота 

  Poetry
1046 0 12
 Очите ми молят за помощ,
мисълта ми търси утеха...
а самотата поема мощ
и нозете губят свойта пътека.

Ръцете ми търсят прегръдка,
сърцето ми тихо проплаква,
 обвива се  само във мъка,
изплетена от абсурдна загадка.

Душата ми тягостно стене
и моли за свойта пощада,
че трябваше вместо да тлее -
да изгаря във луда наслада.
 
Очите, ръцете, душата ми
догарят със вик за спасение,
но проклета е съдбата ми
да бъда САМОТА със тебе...

© София Ленова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??