Самота
Очите ми молят за помощ,
мисълта ми търси утеха...
а самотата поема мощ
и нозете губят свойта пътека.
Ръцете ми търсят прегръдка,
сърцето ми тихо проплаква,
обвива се само във мъка,
изплетена от абсурдна загадка.
Душата ми тягостно стене
и моли за свойта пощада,
че трябваше вместо да тлее -
да изгаря във луда наслада.
Очите, ръцете, душата ми
догарят със вик за спасение,
но проклета е съдбата ми
да бъда САМОТА със тебе...
мисълта ми търси утеха...
а самотата поема мощ
и нозете губят свойта пътека.
Ръцете ми търсят прегръдка,
сърцето ми тихо проплаква,
обвива се само във мъка,
изплетена от абсурдна загадка.
Душата ми тягостно стене
и моли за свойта пощада,
че трябваше вместо да тлее -
да изгаря във луда наслада.
Очите, ръцете, душата ми
догарят със вик за спасение,
но проклета е съдбата ми
да бъда САМОТА със тебе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Ленова Все права защищены
