17 янв. 2007 г., 13:19

Самота 

  Поэзия
1188 0 12
 Очите ми молят за помощ,
мисълта ми търси утеха...
а самотата поема мощ
и нозете губят свойта пътека.

Ръцете ми търсят прегръдка,
сърцето ми тихо проплаква,
 обвива се  само във мъка,
изплетена от абсурдна загадка.

Душата ми тягостно стене
и моли за свойта пощада,
че трябваше вместо да тлее -
да изгаря във луда наслада.
 
Очите, ръцете, душата ми
догарят със вик за спасение,
но проклета е съдбата ми
да бъда САМОТА със тебе...

© София Ленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??