katqq96 (Катерина Иванова)
2

7 ene 2014, 23:35

Самота

Poesía

518 0 1

Самота, мила Самота,

приятелко моя най-добра.

Кажи ми, не е ли срамота,

че никой така и не разбра...

Какво тежи ми на сърцето

и защо тъй скришом страдам.

Нима не си личи по лицето,

че духом отново падам.

Освен теб никой друг

ръка ми неподаде

и всеки сякаш напук

приятелството ни предаде...

Самота, мила Самота,

приятелко моя най-добра.

Кажи ми, не е ли срамота,

че от всички само ти ме разбра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Човек (Анна Станоева)

Значи си наясно със себе си, а какво по-добро от това
Добре дошла от мен и успех!

2014-01-08T10:30:00+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0