Самота

7 ene 2014, 23:35

Poesía

380 0 1

Самота, мила Самота,

приятелко моя най-добра.

Кажи ми, не е ли срамота,

че никой така и не разбра...

Какво тежи ми на сърцето

и защо тъй скришом страдам.

Нима не си личи по лицето,

че духом отново падам.

Освен теб никой друг

ръка ми неподаде

и всеки сякаш напук

приятелството ни предаде...

Самота, мила Самота,

приятелко моя най-добра.

Кажи ми, не е ли срамота,

че от всички само ти ме разбра...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.