Самота
Самота, мила Самота,
приятелко моя най-добра.
Кажи ми, не е ли срамота,
че никой така и не разбра...
Какво тежи ми на сърцето
и защо тъй скришом страдам.
Нима не си личи по лицето,
че духом отново падам.
Освен теб никой друг
ръка ми неподаде
и всеки сякаш напук
приятелството ни предаде...
Самота, мила Самота,
приятелко моя най-добра.
Кажи ми, не е ли срамота,
че от всички само ти ме разбра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катерина Иванова Все права защищены
