Jan 7, 2014, 11:35 PM

Самота 

  Poetry
414 0 1
Самота, мила Самота,
приятелко моя най-добра.
Кажи ми, не е ли срамота,
че никой така и не разбра...
Какво тежи ми на сърцето
и защо тъй скришом страдам.
Нима не си личи по лицето,
че духом отново падам.
Освен теб никой друг
ръка ми неподаде
и всеки сякаш напук
приятелството ни предаде... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??