Самота
Самота, мила Самота,
приятелко моя най-добра.
Кажи ми, не е ли срамота,
че никой така и не разбра...
Какво тежи ми на сърцето
и защо тъй скришом страдам.
Нима не си личи по лицето,
че духом отново падам.
Освен теб никой друг
ръка ми неподаде
и всеки сякаш напук
приятелството ни предаде...
Самота, мила Самота,
приятелко моя най-добра.
Кажи ми, не е ли срамота,
че от всички само ти ме разбра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Иванова Всички права запазени
