28 mar 2018, 2:43

Самота 

  Poesía » Otra
637 0 4

Отпих от пълната чаша,

отпих си глътка една

и в сивите сенки на здрача,

съзрях самота, самота....

 

И спускат се облаци сиви,

небето черней се самó,

дъжд за другар ще повика

да нощуват си двама в едно.

 

И в леглото от облаци пухени

да се сгушат на малко кълбо,

Как да трае сърцето човешко

да будува до късно самó?

© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??