28.03.2018 г., 2:43 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
638 0 4

Отпих от пълната чаша,

отпих си глътка една

и в сивите сенки на здрача,

съзрях самота, самота....

 

И спускат се облаци сиви,

небето черней се самó,

дъжд за другар ще повика

да нощуват си двама в едно.

 

И в леглото от облаци пухени

да се сгушат на малко кълбо,

Как да трае сърцето човешко

да будува до късно самó?

© Стефка Брайнова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??