Mar 28, 2018, 2:43 AM

Самота 

  Poetry » Other
640 0 4

Отпих от пълната чаша,

отпих си глътка една

и в сивите сенки на здрача,

съзрях самота, самота....

 

И спускат се облаци сиви,

небето черней се самó,

дъжд за другар ще повика

да нощуват си двама в едно.

 

И в леглото от облаци пухени

да се сгушат на малко кълбо,

Как да трае сърцето човешко

да будува до късно самó?

© Стефка Брайнова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??