Самотна бреза
Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят,
едва дишат със сили последни
и не трепват и не шумолят,
сякаш от стрела ранени.
Цветовете пречупени се ронят,
като оскубани перушини хвърчат,
само пеперуди за аромата си спомнят,
когато с крила се доближат.
Болна от самота бреза лик свежда,
само сянката ù тайнствено бди,
готова да нарисува, поглежда
последните красиви черти.
("Самотна бреза" - из "Росни капки" - Н. Георгиева)
© Наталия Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Самотна бреза "- е едно от най - любимите ми стихове , така че се радвам , че получи толкова коментари , без значение , добронамерени или не ..../поздрави от госпожицата/
-
Едно добронамерено допълнение от мен, което и аз все още спазвам- ЧЕТИ написаното от теб НА ГЛАС, за да усетиш къде се губи ритъма!
-
Отдавна вече издаването на книга не е гаранция за качеството на съдържанието, Наталия. Мисля, че го знаеш. Ти пишеш класически стих - т.е. - държиш на ритъм и рима. Понякога е нужно просто музикално ухо, за да усетиш къде куца. При теб ритъмът се губи на места, просто се спъваш. Можеш да пробваш да раздвижиш римите, за да не звучат така статични и някак нагласени - да не се получава, че се римува дума, завършваща на "ят" пак с дума завършваща на "ят", "и" с "и", "а" с "а" например. Казвам това съвсем добронамерено. Пожелания за хубав ден!
-
Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Аз лично бих "пипнал" леко така:
Дали брезата е болна самота?
Дали клоните са свод и то лазурен?
Сърцето изпраща някаква молба,
но птицата нехае, издава
нещо като вопъл за милувка
но се взира в стон.
-
Прозвуча ми като - "фурнаджийската лопата". Искам други да го видят, но не е нужно да го четат. Или - Може да го четат, но нека да НЕ го коментират! Или - Нека го коментират, ноооооо, по-добрееее да е положително! (защото, видиш ли - то е избрано за стихосбирка от Редакторът)
Така и не разбрах публикацията! (пак ми липсва една иконка) -
Аз не разбирам само... Защо е публикувано, след като не са му нужни коментари? Мислех си, че тук се обсъждат произведения... Е, съжалявам тогава за този коментар.
-
Не са ти нужни коментарите??? А, защо е тогава това произведение тук?
(липсва ми една иконка) -
Стана ми гадно, понякога сме като пирани към капка кръв...
Наталия е искала да сподели нещо, има идея, има желание за писане, но още му е нужно на този стих.
Поздрави на Наталия! -
Ех, Доре, ако пишеш шестица, ще си от тях!
-
дойдох и, въпреки че не съм от неграмотните (къде ги видя авторката?!), бързо си отивам.
горката брезичка... -
..."оскубани пеперуди "... с нюх...
-
трагедия... ама аз не съм критерий ...чакай другите
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
