Jan 20, 2009, 4:49 PM

Самотна бреза

1K 0 12

Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.


Изтощени, листата бледи висят,
едва дишат със сили последни
и не трепват и не шумолят,
сякаш от стрела ранени.


Цветовете пречупени се ронят,
като оскубани перушини хвърчат,
само пеперуди за аромата си спомнят,
когато с крила се доближат.


Болна от самота бреза лик свежда,
само сянката ù тайнствено бди,
готова да нарисува, поглежда
последните красиви черти.

("Самотна бреза" - из "Росни капки" - Н. Георгиева)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Самотна бреза "- е едно от най - любимите ми стихове , така че се радвам , че получи толкова коментари , без значение , добронамерени или не ..../поздрави от госпожицата/
  • Едно добронамерено допълнение от мен, което и аз все още спазвам- ЧЕТИ написаното от теб НА ГЛАС, за да усетиш къде се губи ритъма!
  • Отдавна вече издаването на книга не е гаранция за качеството на съдържанието, Наталия. Мисля, че го знаеш. Ти пишеш класически стих - т.е. - държиш на ритъм и рима. Понякога е нужно просто музикално ухо, за да усетиш къде куца. При теб ритъмът се губи на места, просто се спъваш. Можеш да пробваш да раздвижиш римите, за да не звучат така статични и някак нагласени - да не се получава, че се римува дума, завършваща на "ят" пак с дума завършваща на "ят", "и" с "и", "а" с "а" например. Казвам това съвсем добронамерено. Пожелания за хубав ден!
  • Болна от самота бреза стои,
    протегнала клони към свода лазурен,
    неуморно се моли птица да я навести,
    стон да я милва и огрее взор чуден.

    Аз лично бих "пипнал" леко така:

    Дали брезата е болна самота?
    Дали клоните са свод и то лазурен?
    Сърцето изпраща някаква молба,
    но птицата нехае, издава
    нещо като вопъл за милувка
    но се взира в стон.


  • Прозвуча ми като - "фурнаджийската лопата". Искам други да го видят, но не е нужно да го четат. Или - Може да го четат, но нека да НЕ го коментират! Или - Нека го коментират, ноооооо, по-добрееее да е положително! (защото, видиш ли - то е избрано за стихосбирка от Редакторът)


    Така и не разбрах публикацията! (пак ми липсва една иконка)

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...