20 янв. 2009 г., 16:49

Самотна бреза

1K 0 12

Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.


Изтощени, листата бледи висят,
едва дишат със сили последни
и не трепват и не шумолят,
сякаш от стрела ранени.


Цветовете пречупени се ронят,
като оскубани перушини хвърчат,
само пеперуди за аромата си спомнят,
когато с крила се доближат.


Болна от самота бреза лик свежда,
само сянката ù тайнствено бди,
готова да нарисува, поглежда
последните красиви черти.

("Самотна бреза" - из "Росни капки" - Н. Георгиева)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Самотна бреза "- е едно от най - любимите ми стихове , така че се радвам , че получи толкова коментари , без значение , добронамерени или не ..../поздрави от госпожицата/
  • Едно добронамерено допълнение от мен, което и аз все още спазвам- ЧЕТИ написаното от теб НА ГЛАС, за да усетиш къде се губи ритъма!
  • Отдавна вече издаването на книга не е гаранция за качеството на съдържанието, Наталия. Мисля, че го знаеш. Ти пишеш класически стих - т.е. - държиш на ритъм и рима. Понякога е нужно просто музикално ухо, за да усетиш къде куца. При теб ритъмът се губи на места, просто се спъваш. Можеш да пробваш да раздвижиш римите, за да не звучат така статични и някак нагласени - да не се получава, че се римува дума, завършваща на "ят" пак с дума завършваща на "ят", "и" с "и", "а" с "а" например. Казвам това съвсем добронамерено. Пожелания за хубав ден!
  • Болна от самота бреза стои,
    протегнала клони към свода лазурен,
    неуморно се моли птица да я навести,
    стон да я милва и огрее взор чуден.

    Аз лично бих "пипнал" леко така:

    Дали брезата е болна самота?
    Дали клоните са свод и то лазурен?
    Сърцето изпраща някаква молба,
    но птицата нехае, издава
    нещо като вопъл за милувка
    но се взира в стон.


  • Прозвуча ми като - "фурнаджийската лопата". Искам други да го видят, но не е нужно да го четат. Или - Може да го четат, но нека да НЕ го коментират! Или - Нека го коментират, ноооооо, по-добрееее да е положително! (защото, видиш ли - то е избрано за стихосбирка от Редакторът)


    Така и не разбрах публикацията! (пак ми липсва една иконка)

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...