20 янв. 2009 г., 16:49

Самотна бреза

1K 0 12

Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.


Изтощени, листата бледи висят,
едва дишат със сили последни
и не трепват и не шумолят,
сякаш от стрела ранени.


Цветовете пречупени се ронят,
като оскубани перушини хвърчат,
само пеперуди за аромата си спомнят,
когато с крила се доближат.


Болна от самота бреза лик свежда,
само сянката ù тайнствено бди,
готова да нарисува, поглежда
последните красиви черти.

("Самотна бреза" - из "Росни капки" - Н. Георгиева)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Самотна бреза "- е едно от най - любимите ми стихове , така че се радвам , че получи толкова коментари , без значение , добронамерени или не ..../поздрави от госпожицата/
  • Едно добронамерено допълнение от мен, което и аз все още спазвам- ЧЕТИ написаното от теб НА ГЛАС, за да усетиш къде се губи ритъма!
  • Отдавна вече издаването на книга не е гаранция за качеството на съдържанието, Наталия. Мисля, че го знаеш. Ти пишеш класически стих - т.е. - държиш на ритъм и рима. Понякога е нужно просто музикално ухо, за да усетиш къде куца. При теб ритъмът се губи на места, просто се спъваш. Можеш да пробваш да раздвижиш римите, за да не звучат така статични и някак нагласени - да не се получава, че се римува дума, завършваща на "ят" пак с дума завършваща на "ят", "и" с "и", "а" с "а" например. Казвам това съвсем добронамерено. Пожелания за хубав ден!
  • Болна от самота бреза стои,
    протегнала клони към свода лазурен,
    неуморно се моли птица да я навести,
    стон да я милва и огрее взор чуден.

    Аз лично бих "пипнал" леко така:

    Дали брезата е болна самота?
    Дали клоните са свод и то лазурен?
    Сърцето изпраща някаква молба,
    но птицата нехае, издава
    нещо като вопъл за милувка
    но се взира в стон.


  • Прозвуча ми като - "фурнаджийската лопата". Искам други да го видят, но не е нужно да го четат. Или - Може да го четат, но нека да НЕ го коментират! Или - Нека го коментират, ноооооо, по-добрееее да е положително! (защото, видиш ли - то е избрано за стихосбирка от Редакторът)


    Така и не разбрах публикацията! (пак ми липсва една иконка)

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...