Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят,
едва дишат със сили последни
и не трепват и не шумолят,
сякаш от стрела ранени.
Цветовете пречупени се ронят,
като оскубани перушини хвърчат,
само пеперуди за аромата си спомнят,
когато с крила се доближат.
Болна от самота бреза лик свежда,
само сянката ù тайнствено бди,
готова да нарисува, поглежда
последните красиви черти.
("Самотна бреза" - из "Росни капки" - Н. Георгиева)
© Наталия Георгиева Всички права запазени