10 nov 2007, 12:21

Самотник 

  Poesía » Otra
914 0 5

Кой в черната, самотна нощ
пропада бавно, плачейки в калта.
Кой, чиито скръбен лик се озарява
от крещяща лунна светлина.

Човек ли бе да го опишеш,
бездомник, може би, случаен.
Лежи във свойте дрипи мръсни,
за никого неразбираем.

Лежи самотно в свойта простотия,
лежи, но с вдигната глава.
Очите му броят звездите...
Но на кой му пука за това?

© Гюлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??