gyu (Гюлен )
22 73
Nov 10, 2007, 12:21 PM

Самотник 

  Poetry » Other
887 0 5

Кой в черната, самотна нощ
пропада бавно, плачейки в калта.
Кой, чиито скръбен лик се озарява
от крещяща лунна светлина.

Човек ли бе да го опишеш,
бездомник, може би, случаен.
Лежи във свойте дрипи мръсни,
за никого неразбираем.

Лежи самотно в свойта простотия,
лежи, но с вдигната глава.
Очите му броят звездите...
Но на кой му пука за това?

© Гюлен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??