gyu (Гюлен ) gyu (Гюлен )
22
Nov 10, 2007, 12:21 PM

Самотник

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Кой в черната, самотна нощ
пропада бавно, плачейки в калта.
Кой, чиито скръбен лик се озарява
от крещяща лунна светлина.

Човек ли бе да го опишеш,
бездомник, може би, случаен.
Лежи във свойте дрипи мръсни,
за никого неразбираем.

Лежи самотно в свойта простотия,
лежи, но с вдигната глава.
Очите му броят звездите...
Но на кой му пука за това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлен All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0