gyu (Гюлен )
22 73
10.11.2007 г., 12:21 ч.

Самотник 

  Поезия » Друга
810 0 5

Кой в черната, самотна нощ
пропада бавно, плачейки в калта.
Кой, чиито скръбен лик се озарява
от крещяща лунна светлина.

Човек ли бе да го опишеш,
бездомник, може би, случаен.
Лежи във свойте дрипи мръсни,
за никого неразбираем.

Лежи самотно в свойта простотия,
лежи, но с вдигната глава.
Очите му броят звездите...
Но на кой му пука за това?

© Гюлен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??